Засичане по контролни линии: инструкции

Демонстрация на засичане по контролни линии

Предназначение на засичането по контролни линии

Понякога използването на контролни точки не е практично, тъй като геодезистът или генералният изпълнител не е създал контролни точки за засичане. Вместо това, както е обичайно при повечето строителни обекти, се очаква за измервателни референции да се използват контролни линии, например маркирани координатни линии на земята. В такива случаи засичането по контролни линии е по-практично от засичането по контролни точки.

Освен това понякога е за предпочитане да се използват контролни линии вместо контролни точки като референция за засичане, тъй като всички подизпълнители на обекта „изтеглят“ или използват едни и същи линии за трасирането си. 

Изборът на приложение зависи от вас, но тъй като това може да бъде полезно решение за засичане в определени случаи, функцията е налична в софтуера HCL.

Имайте предвид, че засичането по контролни линии изисква да работите с CAD файл или линии във вашия проект, тъй като тоталната станция ще се позиционира в рамките на вашия цифров проект за измервателните ви приложения.

Ако не сте сигурни дали засичането по контролни линии или по контролни точки е по-подходящо за вашата ситуация, може първо да обмислите засичане по контролни точки, тъй като това е най-разпространеният и обикновено считан за най-точен вариант.

Инструкции, стъпка 1: Отворете засичането по контролни линии

От началния екран просто отворете приложението за засичане по контролни линии, за да започнете процеса на засичане.

Забележете, че при това софтуерът ви предупреждава, че тъй като не извършвате засичане по контролни точки, точността на трасирането ви вече зависи изцяло от точността на линиите, по които ще извършите засичането. По-долу ще намерите повече информация за начина, по който тоталната станция изчислява местоположението си.

Инструкции, стъпка 2: Изберете първата контролна линия и измерете

Намерете в CAD файла контролната линия, която ще използвате като първоначална референтна линия, както е показано в примера по-долу:

Сега изберете местоположение навсякъде по тази линия и се подгответе за измерване. Когато сте сигурни, че сте готови да измерите местоположение по линията (като се уверите, че е избрана правилната цел/призма), натиснете червения бутон за измерване.

След приключване преминете към друго местоположение по линията, за да измерите втора точка по нея. Най-добрата практика е да намерите втора точка възможно най-далеч по линията, която запазва пряка видимост към тоталната станция, и също така да е местоположение, за което сте сигурни, че съответства точно на измерваната линия.

Имайте предвид, че точността на трасирането ви зависи изцяло от точността на измерванията, които извършвате по тези линии. Във ваш интерес е да осигурите дълъг участък от контролната линия, с който тоталната станция да работи, но само ако знаете, че можете да измерите местоположенията по линията точно. По-голямото разстояние, измерено по линията между тези две точки, ви осигурява по-широка зона за трасиране, в която можете да работите уверено, стига да сте уверени в измерванията на линията.

Когато намерите второ местоположение по линията, следвайте указанията на контролера и измерете:

Инструкции, стъпка 3: Изберете втората контролна линия и измерете

Намерете втората контролна линия, която искате да използвате за настройване на станцията. Важно е да се отбележи: тази линия трябва да пресича първата избрана контролна линия. Ако не я пресича, процесът на засичане няма да работи. В моя пример избрах контролна линия, която пресича първата под ъгъл от 90°. Следвайте указанията и измерете първата точка по тази контролна линия на избрано от вас местоположение.

Следвайте указанията отново и измерете втората точка по тази контролна линия, като спазвате същия съвет от стъпка 2: измерете възможно най-далеч по линията, на място, за което сте уверени, че ще бъде точно. След приключване на тази стъпка трябва да виждате 4 точки в раздела за измервания от дясната страна. Там ще бъде показан ъгълът, под който се е завъртяла тоталната станция (HA и VA), както и разстоянието от устройството, на което са измерени точките (SD).

Ако настройката на засичането ви е неправилна (или не е достатъчно точна, или избраните линии не се пресичат), тоталната станция ще ви предупреди, че не можете да завършите процеса на засичане и трябва да опитате отново с друг избор.

Инструкции, стъпка 4: Изберете местоположението на станцията

Ако сте завършили 4-те необходими измервания на 2-те линии, сега е време да посочите къде се намира тоталната ви станция. Макар да знаете къде се намира тя спрямо линиите ви, тоталната станция не знае това. Тя знае само, че е измерила 2 линии и че технически може да се намира на едно от две местоположения във вашия проект.

На екранната снимка по-долу знам, че местоположението спрямо линиите, в което измерих линиите си, е местоположението „S1“, което ще избера:

След избора се показва визуализация на разстоянията до измерените линии:

Софтуерът предоставя толкова визуализации, колкото са необходими, за да извършите точно засичане и да сте наясно с всяка стъпка, която изпълнявате.

Когато е активирано, ще виждате и зелен кръг, който представлява препоръчителната зона за трасиране, попадаща в рамките на зададените от вас настройки за толеранс.

Като пример изображението по-долу показва потребител, който избира 8 mm като толеранс за трасиране, а софтуерът показва зоната за трасиране, в която този толеранс може да се поддържа с оглед на извършените измервания на линиите:

Инструкции, стъпка 5: Проверете грешките при засичането

Освен тази визуализация, „стойностите“ на измерените точки показват потенциалните неточности в измерванията ви, както е показано на екранната снимка по-долу:

Забележете, че в измерванията ми не се виждат неточности до „Line2Pt2“ – тя показва северно отклонение от 7 mm спрямо мястото, на което е трябвало да бъде тази точка, ако е била измерена точно според начина, по който са проектирани линиите.

Разбиране на неточностите при засичането

Важно е да се отбележи, че софтуерът изчислява неточностите на линиите ви само за последната измерена точка. На практика това означава, че при изчисляването на това засичане софтуерът „приема“, че линия 1 е измерена с идеална точност спрямо проекта и че първата точка от втората ви линия също е измерена с идеална точност спрямо проекта. Ако има каквито и да било неточности сред точките, те по някакъв начин ще се проявят в последната измерена точка.

Казано по друг начин:

1. Първите две измерени точки от първата ви линия определят вашата „базова линия“ – и за целите на изчислението се считат за точни спрямо проекта според начина, по който сте ги измерили.
2. Когато бъде измерена първата точка от втората линия, софтуерът незабавно определя къде се намира тази втора линия в пространството и визуализира точно как тази линия би пресекла първата под ъгъла, зададен в проектния файл.
3. Когато измерите последната точка (втората точка от линия 2), тоталната станция по същество казва: „ако приемем, че първите 3 точки са измерени идеално, тази линия при току-що измерената точка има определено отклонение спрямо проекта.“

Трите твърдения по-горе са причината използването на контролни точки при засичане да се счита за по-точно, тъй като контролните точки имат зададени координати и могат да бъдат сравнявани една с друга по отношение на относителното им местоположение и разстоянието помежду им и до тоталната станция при измерване. Грешките в тези измервания, ако има такива, се минимизират и разпределят между всичко измерено. Геодезистите понякога наричат това „излишност“.

При засичане по контролни линии тази „излишност“ не съществува: станцията приема, че първите три точки са точни спрямо проекта и се позиционира съответно. Измерената четвърта точка показва, че има грешка сред контролните линии, но от крайния потребител зависи как ще отстрани или компенсира тази грешка. Точно трасиране с помощта на засичане по контролни линии определено е възможно, но разбирането на начина, по който работи процесът на засичане, и на това, което данните показват по време на процеса, е от решаващо значение за запазване на точността.

В края на тази статия ще видите няколко примера за интерпретиране на точността на засичането. Накратко, не забравяйте, че точността на трасирането ви зависи от точността на засичането ви – намерете най-подходящите места за измерване по линиите. Оптимизирайте зоната за трасиране, в която искате да работите, но също така минимизирайте грешките при засичането до избран от вас толеранс. Това може да означава да изберете трасиране в по-малка зона, отколкото сте предпочитали, за да запазите надеждността на трасирането.

И така – как да отстраните потенциалните неточности?

Има няколко начина за проверка на точността на контролните точки и линии – вижте тази статия за подробно обобщение.

За основен вариант за отстраняване на проблеми просто използвайте функциите за координатна геометрия (COGO) на таблета, за да проверите измерванията на обектите във вашия цифров файл, и използвайте приложението липсваща линия за проверка на измерванията, което можете да направите и без да сте извършили засичане.

COGO приложения:

Приложение „Липсваща линия“:

Инструкции, стъпка 6: Задайте височината на станцията (ако е необходимо)

Ако работите с височини, ще трябва да зададете височина на станцията. Вижте тази статия за допълнителна помощ относно задаването на височина на станцията. Можете просто да натиснете бутона „задаване на височина на станцията“ от дясната страна, в раздела „Обобщение“, за да преминете през процеса.

Ако не работите с височини, просто отидете до зъбното колело за настройки в горната част и изключете височините (или ги включете, ако е необходимо). Когато височините са изключени, стъпката за височина на станцията също няма да се показва.

Имайте предвид, че ако зададете височина на станцията по време на този процес, винаги можете да се върнете и да я коригирате по-късно, ако сте допуснали грешка. Можете да направите това по време на процеса на засичане или като отворите бутона за редактиране на височината на станцията от началния екран, след като сте завършили станцията. Вижте екранните снимки по-долу:

Инструкции, стъпка 7: Обмислете „Преместване на станцията“

Както е обяснено в тази статия, преместването на координатното местоположение на станцията може да бъде полезно. Тази опция е налична само при засичане по контролни линии и може да се използва, когато знаете къде се намират грешките във вашите контролни линии. „Преместване на станцията“ ви позволява да преместите изчислените координати на тоталната станция след засичането, за да компенсирате евентуално откритите разлики между проектираните контролни линии и измереното на терен.

Вижте статията за „Преместване на станцията“ за повече информация.

Инструкции, стъпка 8: Стартирайте измервателните приложения

Сега станцията ви има координатно местоположение във вашия CAD файл и можете да продължите с измервателните си приложения.

Полезен кратък съвет:

Понякога може да предпочитате да извършите засичане по контролни точки, но независимо какво правите, контролните точки не изглеждат точни. Един от вариантите за отстраняване на проблеми е временно да настроите станцията въз основа на контролни линии, за да видите дали това ще ви помогне да идентифицирате контролни точки, които може да са позиционирани неправилно. Макар да предпочитате да не извършвате трасиране или официални измервателни приложения след засичане по контролни линии, това може да бъде добър начин за проверка на потенциални проблеми, на които трябва да се обърне внимание.

Примери за грешки при засичане за по-добро разбиране:

Не забравяйте, че само последната точка от процеса на засичане по контролни линии ще покаже грешка в процеса. По-долу са дадени примери за това какво показва тази грешка.

Забележка: въпреки че софтуерът показва грешката само в последната точка от този процес на засичане, вероятно грешките произлизат от която и да е точка в процеса на засичане и трябва да бъдат наблюдавани и анализирани от крайния потребител.

Line2Pt2 dN = 7 mm:

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното място. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, със северно отклонение от 7 mm спрямо червения X, където е трябвало да бъде линията.

L2Pt2 dE = -7 mm:

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното място. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, със западно отклонение от 7 mm спрямо червения X, където е трябвало да бъде линията.

L2Pt2 dN = 4 mm, dE = -4 mm

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното място. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, със северно отклонение от 4 mm (по-високо от мястото, на което е трябвало да бъде проектираната линия) и западно отклонение от 4 mm (по-вляво от мястото, на което е трябвало да бъде проектираната линия).

Последна бележка:

Отклоненията на тази последна точка вероятно са комбинация от грешки в рамките на всички измервания. За целите на това приложение за засичане обаче грешката се показва само в последната точка. След като вече разбирате как тоталната станция интерпретира тази грешка, можете да решите как да продължите с приложенията си.