Разполагане по контролни линии: Ръководство

Демонстрация на разполагане по контролни линии

Предназначение на разполагането по контролни линии

Понякога използването на контролни точки не е практично, тъй като геодезистът или генералният изпълнител не е установил контролни точки за разполагане. Вместо това, както е обичайно на повечето строителни обекти, се очаква за измервателни ориентири да се използват контролни линии, например маркирани координатни линии върху земята. В такива случаи разполагането по контролни линии, вместо разполагането по контролни точки, е най-практично.

Освен това понякога е предпочитателно за ориентир при разполагане да се използват контролни линии вместо контролни точки, тъй като всички подизпълнители на строителния обект „изтеглят“ или използват едни и същи линии за своето разполагане. 

Изборът на приложение зависи от вас, но тъй като това може да бъде полезно решение за разполагане при определени случаи, то е налично в софтуера HCL.

Не забравяйте, че разполагането по контролни линии изисква да работите с CAD файл или линии във вашия проект, тъй като тоталната станция ще се позиционира в рамките на цифровия ви проект за вашите измервателни приложения.

Ако не сте сигурни дали разполагането по контролни линии или по контролни точки е по-подходящо за вашата ситуация, може първо да обмислите разполагане по контролни точки, тъй като това е най-често използваният и обикновено считан за най-точен вариант.

Стъпка 1: Отваряне на разполагане по контролни линии

От началния екран просто отворете приложението за разполагане по контролни линии, за да започнете процеса.

Обърнете внимание, че при това софтуерът ви предупреждава, че тъй като не извършвате разполагане по контролни точки, точността на разполагането ви вече зависи изцяло от точността на линиите, по които ще извършите разполагането. По-долу има повече информация за начина, по който тоталната станция изчислява местоположението си.

Стъпка 2: Избиране и измерване на първата контролна линия

Намерете в CAD файла контролната линия, която ще използвате като начална референтна линия, както е показано в примера по-долу:

Сега изберете местоположение на произволно място по тази линия и се подгответе за измерване. Когато сте уверени, че сте готови да измерите местоположение върху линията (като се уверите, че е избрана правилната цел/призма), натиснете червения бутон за измерване.

След приключване преминете към друго местоположение по същата линия, за да измерите втора точка върху нея. Най-добрата практика е да намерите втора точка възможно най-далеч по линията, която запазва пряка видимост към тоталната станция, и същевременно да е местоположение, за което сте уверени, че съответства точно на измерваната линия.

Не забравяйте, че точността на разполагането ви зависи изцяло от точността на измерванията, които извършвате по тези линии. Във ваш интерес е да осигурите дълъг участък от тази контролна линия, с който тоталната станция да работи, но само ако знаете, че можете да измерите местоположенията по линията точно. По-голямото разстояние, измерено по линията между тези две точки, ви осигурява по-широка зона за разполагане, в която можете да работите уверено, стига да сте уверени в измерванията на линията.

Когато намерите второ местоположение по линията, следвайте указанията на контролера и извършете измерването:

Стъпка 3: Избиране и измерване на втората контролна линия

Намерете втората контролна линия, която искате да използвате за установяване на станцията. Важно е да се отбележи: тази линия трябва да пресича първата избрана контролна линия. Ако не я пресича, процесът на разполагане няма да работи. В моя пример избрах контролна линия, която пресича първата под ъгъл 90°. Следвайте указанията и измерете първата точка по тази контролна линия на избрано от вас местоположение.

Отново следвайте указанията и измерете втората точка по тази контролна линия, като спазвате същия съвет от стъпка 2 — да измерите възможно най-далеч по линията, където сте уверени, че измерването ще бъде точно. След приключване на тази стъпка в раздела с измерванията от дясната страна трябва да виждате 4 точки. Ще бъде показан ъгълът, на който се е завъртяла тоталната станция (HA и VA), както и разстоянието от устройството, на което са измерени точките (SD).

Ако установяването на станцията е било неуспешно (поради недостатъчна точност или защото избраните линии не се пресичат), тоталната станция ще ви предупреди, че не можете да завършите процеса на разполагане и трябва да опитате отново с друг избор.

Стъпка 4: Избиране на местоположението на станцията

Ако сте завършили 4-те необходими измервания на 2-те линии, сега е време да посочите къде се намира тоталната станция. Макар да знаете къде се намира тя спрямо линиите, тоталната станция не знае това. Тя знае само, че е измерила 2 линии и че технически може да се намира на едно от две местоположения във вашия проект.

На екранната снимка по-долу знам, че местоположението спрямо линиите, в което измерих линиите, е местоположението „S1“, което ще избера:

След избора се показва визуализация на разстоянията до измерените линии:

Софтуерът предоставя толкова визуални указания, колкото са необходими, за да постигнете точно разполагане и да сте наясно с всяка стъпка, която изпълнявате по пътя.

Когато е активирано, ще виждате и зелен кръг, който представлява препоръчителната зона за разполагане, попадаща в рамките на зададените от вас настройки за допустимо отклонение.

Като пример, изображението по-долу показва как потребителят избира 8 mm като допустимо отклонение при разполагане, а софтуерът показва зоната, в която може да се поддържа такова отклонение съобразно извършените измервания на линиите:

Стъпка 5: Проверка на грешките при разполагането

В допълнение към тази визуализация „стойностите“ на измерените точки показват потенциалните неточности в измерванията ви, както е показано на екранната снимка по-долу:

Обърнете внимание, че в измерванията ми няма показани неточности до „Line2Pt2“ — показва се северно отклонение от 7 mm спрямо мястото, на което е трябвало да бъде тази точка, ако е била измерена точно спрямо начина, по който са проектирани линиите.

Разбиране на неточностите при разполагането

Важно е да се отбележи, че софтуерът изчислява неточностите на линиите само в последната измерена точка. На практика това означава, че при изчисляването на това разполагане софтуерът „приема“, че линия 1 е измерена напълно точно спрямо проекта и че първата точка от втората линия също е измерена напълно точно спрямо проекта. Ако има каквито и да е неточности сред точките, те по някакъв начин ще се покажат в последната измерена точка.

С други думи:

1. Първите две измерени точки от първата линия установяват вашата „базова линия“ — и за целите на изчислението се считат за точни спрямо проекта по начина, по който сте ги измерили.
2. Когато се измери първата точка от втората линия, софтуерът незабавно установява къде се намира тази втора линия в пространството и визуализира точно как тази линия би пресекла първата линия под ъгъла, зададен в проектния файл.
3. Когато измерите последната точка (втората точка от линия 2), тоталната станция по същество казва: „ако приемем, че първите 3 точки са измерени напълно точно, тази линия при току-що измерената точка има определено отклонение спрямо проекта“.

Трите твърдения по-горе са причината използването на контролни точки при разполагане да се счита за по-точно, тъй като контролните точки имат зададени координати и могат да се проверяват една спрямо друга по отношение на относителните им местоположения и разстоянията помежду им и до тоталната станция при измерване. Грешките в тези измервания, ако има такива, се минимизират и разпределят между всички измерени обекти. Геодезистите понякога наричат това „излишност“.

При разполагане по контролни линии тази „излишност“ не съществува: станцията приема, че първите три точки са точни спрямо проекта и се позиционира съответно. Четвъртата измерена точка показва, че има грешка между контролните линии, но крайният потребител трябва да реши как да установи причината за нея или да я компенсира. Точно разполагане с контролни линии със сигурност е възможно, но е от критично значение да разбирате как работи процесът на разполагане и какво показват данните по време на процеса, за да запазите точността.

В края на тази статия ще видите няколко примера за това как да интерпретирате точността при разполагане. Накратко, не забравяйте, че точността на разполагането зависи от точността на установяването на станцията — намерете най-добрите практични местоположения за измерване по линиите. Оптимизирайте зоната за разполагане, в която искате да работите, но също така сведете грешките при установяването на станцията до избраното от вас допустимо отклонение. Това може да означава да решите да разполагате в по-малка зона от предпочитаната, за да защитите целостта на разполагането.

И така — как да установите причината за потенциалните неточности?

Има няколко начина за проверка на точността на контролните точки и линии — вижте тази статия за подробно обобщение.

За основен вариант за отстраняване на неизправности просто използвайте функциите за координатна геометрия (COGO) на таблета, за да проверите измерванията на обектите във вашия цифров файл, и използвайте приложението липсваща линия за проверка на измерванията, което можете да направите и без установена станция.

COGO приложения:

Приложение „Липсваща линия“:

Стъпка 6: Задаване на височината на станцията (ако е необходимо)

Ако работите с височини, ще трябва да зададете височина на станцията. Вижте тази статия за повече информация относно задаването на височина на станцията. Можете просто да натиснете бутона „задаване на височина на станцията“ от дясната страна, под раздела „Обобщение“, и да следвате процеса.

Ако не работите с височини, просто отворете зъбното колело за настройки в горната част и изключете височините (или ги включете, ако е необходимо). Когато височините са изключени, стъпката за височина на станцията също няма да се показва.

Имайте предвид, че ако зададете височина на станцията по време на този процес, винаги можете да се върнете назад и да я коригирате по-късно, ако сте допуснали грешка. Можете да направите това по време на процеса на установяване на станцията или като отворите бутона за редактиране на височината на станцията от началния екран, след като завършите станцията. Вижте екранните снимки по-долу:

Стъпка 7: Обмислете „Изместване на станцията“

Както е описано в тази статия, изместването на координатното местоположение на станцията може да бъде полезно. Тази опция е налична само при разполагане по контролни линии и може да се използва, когато знаете къде се намират грешките във вашите контролни линии. „Изместване на станцията“ ви позволява да преместите изчислените координати на тоталната станция след установяването ѝ, за да компенсирате грешките, които сте открили между проектираните контролни линии и измереното на терен.

Вижте статията „Изместване на станцията“ за повече информация.

Стъпка 8: Стартиране на измервателните приложения

Станцията ви вече има координатно местоположение в CAD файла и можете да продължите с измервателните приложения.

Бърз полезен съвет:

Понякога може да предпочитате да установите станцията по контролни точки, но независимо какво правите, контролните точки изглеждат неточни. Един от вариантите за отстраняване на проблема е временно да установите станцията по контролни линии, за да видите дали това ще ви помогне да идентифицирате контролни точки, които може да са позиционирани неправилно. Макар да предпочитате да не извършвате разполагане или официални измервателни приложения след установяване на станция по контролни линии, това може да бъде добър начин да проверите потенциални проблеми, на които трябва да се обърне внимание.

Примери за грешки при разполагане за по-добро разбиране:

Не забравяйте, че само последната точка от процеса на разполагане по контролни линии ще покаже грешка от този процес. По-долу са дадени примери за това какво показва тази грешка.

Забележка: въпреки че софтуерът показва грешката само върху последната точка от този процес на разполагане, вероятно е грешките да произлизат от която и да е точка в процеса, което трябва да бъде наблюдавано и анализирано от крайния потребител.

Line2Pt2 dN = 7 mm:

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното местоположение. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, с отклонение 7 mm на север от червения X, където е трябвало да се намира линията.

L2Pt2 dE = -7 mm:

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното местоположение. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, със западно отклонение от 7 mm спрямо червения X, където е трябвало да се намира линията.

L2Pt2 dN = 4 mm, dE = -4 mm

Визуализация на начина, по който тоталната станция е изчислила това:

Лилавите точки (точки 1 и 2 от линия 1) се считат за точни и служат като базова линия. Точка 3 (синя) определя къде трябва да се намира втората линия в пространството и се счита за точна на измереното местоположение. Точка 4 е последната измерена точка от втората линия, със северно отклонение от 4 mm (по-високо от мястото, на което трябва да се намира проектираната линия) и западно отклонение от 4 mm (по-наляво от мястото, на което трябва да се намира проектираната линия).

Последна бележка:

Отклоненията на тази последна точка вероятно представляват комбинация от грешки във всички измервания. За целите на това приложение за разполагане обаче грешката се показва само в последната точка. След като вече се надяваме, че разбирате как тоталната станция интерпретира тази грешка, можете да решите как да продължите с приложенията си.